Posts Tagged ‘котел’
Котел и плуването за бебета
сряда, септември 22nd, 2010
Преди няколко дни бях в Котел и докато разговарях със собственика на семейния хотел, където бяхме отседнали, стана дума за плуването за бебета. Докато ни водеше към най-доброто кафене в градчето разказа как миналата година при него дошли словенци с бебе почти на годинка. Не стига, че пеша стигнали от Жеравна до Котел, ами като оставили бебето да пълзи по земята, то не пълзяло, а правело едни такива движения все едно, че плува. За нашия домакин очевидно словенците бяха с доста странности, една от които беше плуващото им бебе. Като му казах, че аз се занимавам с това и дори и моето бебе плува, той тактично замълча и след малко смени темата. Всъщност това беше поредната скептична реакция, на която се натъкнах, когато стане дума за плуващи бебета. Жалко! Но продължаваме нататък – за моя сравнително кратък престой в Котел и бърза разходка изводът ми е, че това е един консервативен град, където се чувствах като муха в млякото. За усещане ми особено спомогна това, че хранех за закуска Катето в кафене, където имаше само един служител – съдържателят, а всички останали клиенти бяха мъже на средна възраст, които пиеха кафе или бира и говореха на език, който не разбирам (турски), а да – и минувачите ме зяпаха достатъчно продължително, за да се почувствам наистина не на мястото си. НО собственикът на кафенето беше достатъчни любезен, за да ни услужи с малка лъжичка за Катето (нашата се изгуби някъде между Свиленград и Котел) и да направи едно от най-хубавите капучинота (как е капучино в мн. ч.?!), които съм пила!!! Толкова ароматно, вкусно и с голяма пяна, че със сигурност бих изпила още едно и щях да си взема за из път, ако не кърмех. Просто колкото и да беше хубаво, нямаше да е честно спрямо Катето. Ако минавам някой път наблизо, бих се отбила специално, за да пия кафе пак там, въпреки че то върви с усещането, че си в някой турски сериал.

